| Дата: |
|---|
| 02.04.2023 |
| (Неделя) |
| Час: |
| 19:00 ч.. |
| Място |
| Доходно здание |
| Русенска филхармония |
|---|
| Диригент: |
| Юрий Илинов |
| Солист: |
| Людмил Ангелов, пиано |
| Програма: |
|---|
В. Лютославски - Вариации върху тема от Паганини |
С. Рахманинов - Рапсодия върху тема от Паганини, оп.43 |
С. Прокофиев - Симфония №7, оп.131 |
Последният 24-ти каприз на Паганини привлича музикан- тите като магнит – и изпълнителите, респектирани от вирту- озността му, и композиторите, пленени от лаконичната, пов- таряща се като обсесия музикална фраза, предизвикваща омагьосващ ефект.
Шуман за пръв път го превръща в живо явление не само на цигулковото, а и на клавирното изкуство. Във феноменал- ната обработка на Лист, геният на пианото сякаш е в съвър- шено състезание с гения на цигулката. Вариациите на Шопен са като ювелирен сюрприз, а Йоханес Брамс с голяма фан- тазия показва как темата на Паганини освен виртуозна, може да бъде и фино лирична, и дълбоко драматична. Шима- новски предлага собствена версия на каприза, като добавя към него акомпанимент на пиано, а Борис Блахер разтваря познатия мотив в остри дисонанси, необичайни оркестрови цветове и джаз ритми. Във варианта на Едисон Денисов за цигулка и струнен оркестър, капризът придобива косми- чески характер, Ендрю Лойд Уебър предлага виолончелова редакция със съпровод на рок ансамбъл…
През 1934 Капризът, като примамливо заклинание завла- дява и Сергей Рахманинов, който след дълги години ски- тане из Европа и Америка се установява в Швейцария, и като на магия, в имението Сенар, близо до Люцерн, за изключи- телно краткия срок от 7 седмици, написва Рапсодия върху тема от Паганини за пиано и оркестър. През 1941, рабо- тейки като пианист във варшавски кафенета в годините на окупация, събирайки средства за артисти, укриващи се от нацизма, Витолд Лютославски създава Вариации върху тема от Паганини за две пиана, които през 1978 по молба на пианистката Фелиция Блументал преработва във вариант за пиано и оркестър. Случайно или не, двамата се обръщат почти по едно и също време към прочутия каприз. За Рахманинов това са последните години на неговия твор- чески и житейски път, а за Лютославски – първите моменти на творческа зрялост. Рахманинов създава широка по формат вариационна форма, приближаваща се до мащабите на концерта, а Лютославски удивява с лаконичността и кон- центрацията в продължаващата шест минути творба. След- вайки почти изцяло текста на каприза той не просто транск- рибира първоизточника, а го поставя в различна хармонична среда. Смелите дисонанси и контрапунктичната техника стават визитна картичка не само за индивидуален стил, но и проекции към авангарда на 20. век. Първото изпълнение на версията за пиано и оркестър Фелиция Блументал прави в Маями на 18 ноември 1979 с Филхармоничния оркестър на Флорида, дирижиран от Браян Пристман.
Двадесет и четирите вариации на Рапсодията Рахманинов групира в четири крупни раздела, съответстващи на частите в сонатно-симфоничния цикъл. В редица епизоди той обога- тява клавирната фактура с похвати, типични за виртуозната цигулкова техника. Впечатляваща е и богатата образна сим- волика – oсобено силно е внушението на средновековната секвенция Dies irae (Ден на гнева), станала още от времето на Берлиоз и Лист образ на неумолимата съдба. Така компо- зицията придобива черти на дълбоко философска музикална поема, в която не е трудно да открием настроения на съдбов- ност и трагична обреченост, с които са белязани творбите на Рахманинов от този период. Това усещане е подсказано и от самия автор в писмо до прочутия руски хореограф Михаил Фокин през 1937. В основата на идеята за балетна реализация на творбата, композиторът поставя легендата за Паганини, който заради изкуството продава душата си на дявола. Рапсодията е изпълнена за първи път на 7 ноември 1934 в Бал- тимор под диригентството на Леополд Стоковски и солист – авторът, а премиерата на балета Паганини е на 30 юни 1939 в лондонския Ковънт гардън, в изпълнение на Руски ориги- нален балет (хореограф М. Фокин, декори С. Судейкин, дири- гент Антал Дорати).
Написана през 1952, последната Симфония на Сергей Прокофиев е ярка лирична творба, в която композиторът гледа на света с мъдростта на старец, с ентусиазма на мла- достта и с чистата усмивка на дете. Замислена е първоначално през 1951 като проста симфония за детско радиопредаване. В процеса на работа концепцията се променя и разширява, за да се превърне в голямо симфонично платно както за деца, така и за възрастни..., изобщо за младостта на духа. (Дм. Кабалевски). В нея няма конфликти и остри сблъсъци. Музи- ката е или епично сдържана, или романтично развълнувана – смели, строги и тъжни образи оживяват ведно с нежни, при- казни, празнични и жизнерадостни настроения. След Хайдн в цялата история на този жанр няма много написани тол- кова чудесно жизнерадостни симфонии. Всичко в нея е просто, мъдро и леко. Лиричното вълнение в първата част е постигнато чрез спокойното повествувание на две теми, вто- рата от които, завършва цялата симфония. Валсът във вто- рата част, с концертния си блясък и ярък колорит, излъчва едновременно мечтателност и стремителност, лирика и скер- цозност, нежност и усмивка, и продължавайки традицията от Чайковски и Глазунов, асоциира с валсовете в Пепеляшка и Война и мир. Третата част – пленително Анданте с еле- гичен, възвишено-мечтателен характер, е един от най-ярките образци на Прокофиевата съзерцателна лирика. Живият, остроумен финал, изпълнен с празнична суета, жизнерадост и насмешлива закачка, припомня класическото Хайдново начало в първата му симфония. Музикалното изграждане логично води до възвръщане на музикалния материал от пър- вата част – след радостния апотеоз на втората тема, още по- приказно фантастично звучи заключителната и постепенно затихвайки, оставя усещането за едва уловима тъга или може би… прощаване.
Премиерата се състои на 11 октомври 1952 в Колон- ната зала в Москва, в изпълнение на оркестъра на Всесъюз- ното радио с диригент Самуил Самосуд, в присъствието на Прокофиев, който за последен път в живота си слуша пуб- лично своя музика.
62. Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ се организира от Община Русе под патронажа на Министерството на културата.
Основни спонсори и дарители на фестивала: А1 България ЕАД, ОББ АД, „Овергаз Инк“ АД, „Дунарит“ АД, „Гамаконсулт“ ЕООД, „Булмаркет“ ДМ ЕООД, „Линамар Лайт Метълс Русе“ ЕООД, „Дунавтурс“ АД, „Скални материали“ АД, БТБ България АД, Хотел „Дунав плаза“, „Мегахим“ АД, ВИК ООД - Русе, „Общински пазари“ ЕООД, Винарска изба „Нисово“.
Пратньори: Държавна опера – Русе, НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, Русенска художествена галерия, Продуцентска компания „Персей“, ОП „Русе Арт“.
Основни медийни партньори: БНР, БТА, Радио Русе, РТВЦ – Русе, TV1, Live7 TV и русенските печатни и електронни медии.
НОВИНИ
Виж всички
ПАРТНЬОРИ
_1626957078-thumb.webp "НУИ \"Проф. Веселин Стоянов\" - Русе")
_1626958604-thumb.webp "ОП Русе Арт")
СПОНСОРИ И ДАРИТЕЛИ
_1627457980-thumb.webp "Хотел \"Сплендид\"")
_1678442485-thumb.webp "Скални материали - Русе АД")
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ
_1626953901-thumb.webp "Радио Русе")
_1626954401-thumb.webp "Вестник УТРО")
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
_1626962643-thumb.webp "Хепи бар и грил")
_1627399883-thumb.webp "Атлас Такси"){kind=logo}
